Фибрите
Публикувано на: 18.10.2019Отминаха ли ви киселините от миналата тема? Добре. Понеже днес съм приготвил малко пикантни фибри. Прием с особено внимание! Все пак темата, както винаги, е трудносмилаема. Обаче, не съдържа фруктоза и хидрогенирани мазнини, глутамат. Чисти фибри! Изпихте ли си ензимите, а хапчетата за кръвно? Започвам…
Какво са фибрите или хранителните влакнини? Преди да разберете колко пари за фибри отиват в тоалетната чиния, да разтълкуваме няколко понятия.
Повечето фибри са въглехидратни полимери, устойчиви на храносмилане в тънкото черво, което означава, че преминават непокътнати в дебелото черво. Един важен фактор, който определя тяхната чувствителност към храносмилането от човешките ензими, е химичните връзки между захарните молекули (гликозидни връзки). Хората нямат храносмилателни ензими, способни да хидролизират (разпаднат) повечето β-гликозидни връзки, което обяснява защо амилозата, глюкозен полимер с α-1,4 гликозидни връзки, се метаболизира от човешки ензими, докато целулозата, глюкозен полимер с β-1,4 гликозидни връзки, не се.
Диетични фибри
Лигнин – не е въглехидрат, а по-скоро е полифенолно съединение със сложна триизмерна структура, която се намира в клетъчните стени на дървесни растения и семена.
Целулоза – глюкозен полимер с β-1,4 гликозидни връзки, намиращи се във всички растителни клетъчни стени.
β-глюкани – глюкозни полимери със смес от β-1,4 гликозидни връзки и β-1,3 гликозидни връзки. Овесът и ечемикът са особено богати на β-глюкани. Имат имуномодулиращо действие.
Хемицелулози – разнообразна група от полизахариди (захарни полимери), съдържащи различни видове захарни мономери, включително глюкоза, ксилоза, арабиноза, маноза, галактоза, рамноза или пентоза. Глюкомананът е хемицелулоза, съдържаща около 60% маноза и 40% глюкоза, свързани заедно чрез β-1,4 гликозидни връзки. Подобно на целулозата, хемицелулозите се намират в растителните клетъчни стени.
Пектини – линейни полизахариди, съставени от 300 до 1000 монозахариди, главно остатъци от галактуронова киселина, свързани заедно с α-1,4 гликозидни връзки. Пектините са разтворими вискозни влакна, които са особено обилни в горски и други плодове.
Гуми – вискозни полизахариди, които често се намират в семената. Гуаровата гума, извлечена от зърна гуар, е галактоманан – полизахарид, съставен от остатъци маноза и галактоза. Използва се в хранително-вкусовата промишленост, поради своите сгъстяващи и стабилизиращи свойства.
Инулин и олигофруктоза – Инулинът е смес от фруктозни вериги, които варират по дължина и често завършват с молекула на глюкоза. Олигофруктозата е смес от по-къси вериги от фруктоза, които могат да завършат с глюкоза или фруктоза. Инулинът и олигофруктозата се срещат естествено в растенията, като лук и йерусалимски артишок.
Устойчиво нишесте – естествено устойчивото нишесте се секвестрира в стените на растителните клетки и следователно е извън обхвата храносмилателните ензими на човека. Ферментира в дебелото черво . Бананите и бобовите растения са източници на естествено устойчиво нишесте. Устойчивото нишесте може да се образува и чрез обработка на храни или чрез охлаждане и повторно нагряване.
Функционални влакна
Според определението на Института по медицина на САЩ, функционалните влакна „се състоят от изолирани, несмилаеми въглехидрати, които имат благоприятни физиологични ефекти при хората“. Функционалните влакна могат да бъдат несмилаеми въглехидрати, които са били изолирани или извлечени от естествен растителен или животински източник, или могат да бъдат произведени или синтезирани. Въпреки това, определянето като функционално влакно от Института по медицина, изисква представянето на достатъчно доказателства за физиологичната полза при хората. Влакна, определени от Института по медицина като потенциални функционални влакна, включват:
Псилиум – вискозна, гелообразуваща слуз, изолирана от външната обвивка (люспите) на семената от псилиум – известен в Индия като люспа от испахула – от растението Plantago ovata или светъл псилиум. Широко продавано средство против констипация.
Хитин и хитозан – хитинът е полизахариден полимер, извлечен от екзоскелетите на ракообразни като раци и омари. Това е полимер с повече от 5000 ацетилирани глюкозаминови единици, свързани чрез β-1,4 гликозидни връзки. Така деацетилираният хитин или хитозан се състои от неразклонени вериги глюкозамин. Използва се за отлсабване.
Фруктоолигозахариди
Фруктоолигозахариди – къси, синтетични фруктозни вериги, завършващи с глюкозна единица. Предлагат се като хранителни добавки.
Галактоолигозахариди – произвеждат се чрез ензимна конверсия на лактоза и се класифицират като пребиотици/имуностимуланти.
Полидекстроза и полиоли – синтетични въглехидрати. Полидекстрозата е направена от глюкоза и сорбитол (захарен алкохол) и се използва като набухвател в промишлеността. Полиолите са незахарни молекули, съдържащи множество хидроксилни групи (-OH). Полидекстрозата и полиолите се използват като заместители на захарта.
Резистентни декстрини – наричани още резистентни малтодекстрини, са синтетични несмилаеми полизахариди, образувани при нагряване на нишесте и обработени с ензими . Те също се предлагат като хранителни добавки.
Какво се оказа, май не е само ябълки и круши. Влакна има и в животинските продукти. Комай че, повечето хранителни „учЕни“ и клиницисти обикновено са съгласни(не запознати с дефиницията), че здравословната диета трябва да включва изобилие от храни, богати на фибри, определянето на действителната необходимост от тях е доста по-трудно постижимо.
Други системи за класификация
Влакната могат да бъдат класифицирани в четири клинично значими категории според техните физио-химични свойства, т.е. тяхната разтворимост , вискозитет и ферментативност.
Разтворими, вискозни/образуващи гел, лесно ферментиращи влакна
Например, β-глюкани от овес и ечемик, сурова гума гуар
Разтворимите влакна се разтварят във вода, докато неразтворимите влакна не. Вискозните влакна се сгъстяват в присъствието на вода, образувайки много вискозни разтвори или дори виско-еластични гелове. Ферментируемите влакна лесно се метаболизират от микробиотата на червата (т.е. бактериите, които нормално колонизират дебелото черво). Ферментацията на фибрите води до образуването на късоверижни мастни киселини (ацетат, пропионат и бутират) и газове естествено. Късоверижните мастни киселини могат да бъдат абсорбирани и метаболизирани за получаване на енергия. Тук е важно да се отблежи, че предпочитаният източник на енергия за колоноцитите (епителни клетки, които оформят дебелото черво) е бутират, който апропо се съдържа в изобилие и в кравето масло.
Счита се, че ферментацията на фибрите допринася до 10% от дневния прием на енергия. Влакна, които са ферментируеми и могат да стимулират растежа и/или активността на полезни бактерии в червата, се наричат пребиотични влакна. Доказано е, че фибрите, които са разтворими, вискозни и ферментиращи, подобряват гликемичния контрол и понижават концентрацията на холестерол в кръвта. Може би защото образуват киселини, за които вече знаете. Капацитетът им за задържане на вода обаче се губи, когато ферментират в дебелото черво, така че не очаквайте слабително действие.
Разтворими, вискозни/гел образуващи, неферментиращи влакна
Например Псилиум Хуск. Тези влакна могат да се разтварят във вода и да образуват вискозни гелове. Те могат да подобрят гликемичния контрол и да понижат концентрацията на холестерол в кръвта. Освен това те запазват своя капацитет за задържане на вода/гело-образуване в дебелото черво, тъй като са устойчиви на ферментация. В резултат на това те могат да имат нормализиращ дефекацията ефект, предотвратявайки запека или омекотяването на твърдите изпражнения, както и стягане на течните изпражнения при диария или фекална инконтиненция.
Разтворими, невискозни, лесно ферментиращи влакна
Например, инулин, пшеничен декстрин, олигозахариди, устойчиви нишестета. Въпреки че тези влакна могат да се разтварят във вода, те не могат да осигурят никакви ползи за здравето, свързани с вискозитета на влакната. Те са напълно ферментируеми и по този начин не упражняват слабително действие. Въпреки това, те могат да упражняват пребиотичен ефект, като влияят върху състава на микробиотата на червата . Проучвания in vitro показват, че инулинът селективно стимулира разпространението на полезни бактерии и ограничава растежа на потенциално патогенни бактерии. Понастоящем обаче, нито една полза за здравето не е свързана с този управляван от фибрите пребиотичен ефект.
Неразтворими, слабо ферментиращи влакна
Например пшенични трици, целулоза, лигнин. Тези влакна не се разтварят във вода, не задържат вода и са слабо ферментиращи . Големите/груби влакнести частици могат да имат слабително действие. Те могат да раздразнят лигавицата на дебелото черво и да задействат секрецията на слуз и вода, което увеличава съдържанието на вода в изпражненията. Малките неразтворими частици(напр. фино смлени пшенични трици) нямат слабително действие и всъщност могат да имат запек-ефект.
Четете и си казвате: „Чудесно, вече знам какво ми липсва“.
Добре де, но на много части от земното кълбо не „виреят“ фибри и хранителни влакна, обаче там си живеят хора, в доста сносно здраве при това. Други пък, модерни човеци, се тъпчат с изобилие от беззащитни растения и въпреки това имат трудности с изхождането. Може би дехидратацията ви драги, няма нищо общо с пиенето на вода и/или приема на влакна. А? Разбира се, че е така, но няма отношение към сегашната тема.
Както винаги извън полезрението на търговците на здраве остава много по-голям източник на ФИБРИ – нашите собствени стари клетки/протеини, жлъчните киселини, муцинът, ензимите и отделените епителни клетки от собственото ни тънко черво/стомах, както и части от ЖИВОТИНСКИ продукти – сухожилия, хрущяли, кости, кожи богати на гликани/хитин и ферментиращи доста добре за нашите бактерии.
Има два компонента към животинските влакна:
1) относително несмилаем протеин
2) гликани (напр. глюкозамин и хондроитин)
Месоядните култури(инуити,масаи) ВИНАГИ са консумирали много сурови животни и сурова кръв. Предстои да търся изключение от това правило. В кръвта има около 150 различни вида гликани – супер пребиотична напитка. Приеманите животни са или изключително свежи, или веднага замразени, или хидролизирани за зимата.
Яденето на сурови животни/месо е какво? Увеличаване максимално приемът на пребиотичните гликани. Същото важи и за растенията. И това е и причината човек да не готви устойчивото нишесте.
Японците пък си похапват суши. Но не като нас с пушена риба, а със сурова! Ракообразните са богати на хитин.
Интересното е, че хиените и другите чистачи в природата, които не ядат често пресни животни, са всеядни и получават допълнителни влакна от всевъзможни други места.
На запад обикновено всички меса се охлаждат и отлежават за около 10 или повече дни, за да позволят на млечно-киселите бактерии да консумират тези гликани и животинско нишесте(гликоген), в резултат млечната киселина омекотява месото. Месото няма да омекне, ако гликогенът и другите гликани не ферментират! С други думи, много или повечето от полезните гликани изчезват от месото в момента, в който го доставите до вкъщи и го приготвите. В органите се съдържат дори още повече и отново, яденето на органите сурови би запазило всичките гликани.
Друг забранен източник на полезни гликани
Друг забранен източник на полезни гликани, а именно галактозамините, е суровото прясно мляко. Краве, козе, овче, камилско и дори най-скъпото възможно, няма особена полза, ако е пастьоризирано. Да не говорим за UHT-технологията. И разбира се, човешката кърма, също съдържаща ценните „ФИБРИ“, бебетата не ядат марули или трици, нали? А тези, които са на адаптирано мляко се „запичат“.
Както и да е, поради естеството на глюкозамина и хондроитина, тези гликани издържат по-дълго и са по-устойчиви на готвене.
А както установихме, чревните бактерии обожават гликани. Гликобиологията е огромна наука, което прави нутригеномиката направо страхотна и необятна. Олигозахариди, полизахариди, полифеноли, глюкозамини са различни видове гликани, а бактериите отделят ензими, за да ги метаболизират. Метаболитите могат да причинят промени във флората и също могат да бъдат усвоени от телата ни, обикновено с благоприятни ефекти.
След като разбрахме, че гликаните са това, което определя една „суперхрана“, и че те не се съдържат само в плодовете, не е трудно да изберем богатите храни (като сурови гъби, червено вино, шоколад, сурови меса и растения), обилни на пребиотици.
Вот вам. По-здрави!