Сладката страна на нещата

Захарта е лепкава. Това го знаят и децата. Но тя се лепи не само по пръстите,а и по кръвоносните съдове, хемоглобина, албумина…

Освен че може да забави стареенето, контролът върху кръвната глюкоза е важен за предотвратяване на редица състояния – хипогликемия, затлъстяване, стеатоза, диабет, атеросклероза, сърдечни болести, бъбречна недостатъчност, ретинопатии…
За съжаление, масова практика у нас е да се изследва само кръвната глюкоза, без това да има съществена диагностична стойност, тъй като нивото и се влияе от циркаден ритъм, стрес, пол, честота на хранене, тренировки и много други.
Дори и да си вземете глюкомер, кoйто се използва от диабетиците, отново ще получите информация само за моментната концентрация.

Разбира се, все още не е открит перфектният тест(за здрави хора), защото поддържането на кръвната „захар“ в здравословни граници е основна хомеостатична система в тялото влияеща се от стотици фактори. Хомеостаза е „модерна“ дума за баланс.

По-заинтересованите от вас, доста лесно могат да разберат до каква степен се случва и колко „подсладен„(или стресиран) е бил организмът последните няколко месеца. Как?
Просто трябва да изследваме гликиран хемоглобин или HbA1c.
Хемоглобинът се съдържа в червените кръвни клетки – еритроцити. Свързва кислорода и го пренася в тялото. Обикновено еритроцитите „живеят“ около 3-4 месеца. Когато се нахраним, глюкозата навлизаща в кръвообращението се свързва и с хемоглобина. На теория този тест би трябвало да е безпогрешен.

Но…
При здрави хора, с добър гликемичен контрол, еритроцитите функционират по-дълго, съответно имат и по-висок хемоглобин, респективно и гликиран такъв.
Иронично, дори да сте в перфектно здраве, може да имате по-високи стойности на HbA1c. Обратното, при лош контрол, анемия или кръвозагуба той може да се окаже нисък.Тук всеки би се объркал. Както казах, тестът не е перфектен. А това са преките фактори повлияващи „нивото“ на гликация. Има и косвени.
Значи ли това, че тестът е безполезен? Не. Когато анализираме физиологията, колкото повече данни имаме, толкова по-добре.
За бъда максимално акуратен, ще споделя, че дори има вариант, в който може да изчислите живота на еритроците в кръвта. Приблизително разбира се.

За отделна статия(или две) са причините, които повишават глюкозата/гликацията в организма.

Обратно към гликемичния мониторинг.
В някои клиники у нас, вероятно може да изследвате фруктозамин, който е осреднен показател за нивото на кръвната глюкоза(гликация) последните 2-3 седмици. Тук освен глюкозата имаме и белтък(най-често албумин). Под внимание трябва да се вземат вариабилности като: възпаления, инфекции, дехидратация, недохранване, висок прием на антиоксиданти, хипертироидизъм. Ама това не звучи като задължителното изследване, което ни правят от „работата“…

Освен за върхово здраве, вниманието върху нивата на кръвната глюкоза, е основен инструмент за подобряване физическите показатели на спортистите!

За финал съветът ми е – никога не интерпретирайте даден показател отделно и категорично. Не е само въпрос на диета, било то и нисковъглехидратна! Вместо това се допитайте до доверен здравен съветник/ци, какви могат да са причините за конкретните резултати.

По-здрави!