Глутен-ът

Глутенът това, глутенът онова. Всеки знае нещо.  Или нищо…

Какво е глутенът?

Основният белтък в повечето житни храни, който определя и качеството на пшеничното брашно.
Последните 50-години се прави всичко възможно(хибридазиции/модификации), за да се повиши неговата концентрация в пшеницата. Поради специфичните си характеристики, индустрията му намира и редица други приложения, като направата на автомобилни гуми например.

Полезен ли е за нашето тяло?

Да, човечеството се е изхранвало поне 10 000+ години с него, но…
Проблемът, истинският проблем в наши дни е, че средата, в която живеем и удобствата, които са ежедневно достояние за повечето „модерни“ хора, карат тялото да реагира по различен начин на специфичните хранителните съставки. Допълнителните фактори са видоизменената пшеница(зърнени), обработката и(липса на ферментация!), прекомерната и употреба… Който желае, може да намери тонове информация относно всичко това!
Настоящото писание ще засегне друг нюанс, а именно пшеничния (зародишен) аглутинин или WGA. Съществуват и други белтъци, които са „проблемни„, но както казах, не те са в основата…

Въпросният аглутинин е вид лектин. Дефиницията за лектин е протеин, който свърза себе си към въхлехидратна компонента върху повърхността на клетката и „прави нещо“ на таргетната клетка.
Зародишният аглутинин е силен инсулиноген, тоест предизвиква мощна секреция на хормона инсулин!
Това изследване от 1973!! резюмира всичко доста ясно…
„Пшеничният зародишен аглутинин (е) ефективен колкото инсулина в повишаването глюкозния транспорт и подтискането епинефрин-стимулирана липолиза(„топене“ на мазнини!) в изолирани адипоцити.“
„Възможни усложнения към определени биолигични процеси(митоксичност) от тези лектини и към механизма на действие на други растежни фактори“.

Митотоксичност е ключова дума. Този лектин стимулира клетките да се делят, както инсулина, в почти едни и същи зони на червата.

Да разгледаме тънкото черво по-отблизо. Повърхността му е хипер нагъната. Късчетата(вилите), които са „лепкави“, осигуряват чревно-кръвна бариера(brush border), а там се случва храносмилането и абсорбирането на храната. Вгъванията между вилите се наричат крипти, където в дълбочина се наблюдава активно клетъчно делене. Новите клетки мигриграт от дълбоките слоеве на криптите към повърхността. Докато мигрират, те и узряват и на върха(лумена) те вече са активни храносмилателни клетки. Функционират за известен период, след което биват изместени от нови такива. В общи линии – доста сложно е на повърхността на чревния епител.

Както отбелязахме, зародишният аглутинин притежава известна митотоксичност. Клетките разположени дълбоко в криптите, вършейки своята „работа“, изведнъж им се „казва“ да се делят.
Независимо от биологичните нужди, вътреклетъчната сигнализация, хранителен запас, убиквинация(белтъчно рециклиране), те продължават да се делят. И отново. И отново. Не спират…

Да кажем, че нормалната замяна на протеини(убиквинация), се случва на всеки три до четири дни.
Криптите се делят толкова, колкото е необходимо. Хапнете малко от зародишния лектин и те ще си се делят, без значение от нуждите на тънкото черво. Това резултира в хиперпролиферация и миграция на клетки към повърхността. А белтъчният синтез е един от най-енергоемките и сложно
регулирани процеси в живите организми…

Краен резултат – нормални плъхове(без глутенова алергия) хранени с пшеница за кратко, увреждат стабилно тънкото си черво, в последствие получават и целиачна болест. Повече тук и тук.

С тази бърза замяна на чревни клетки(убиквинация) и минимално време за тяхното узряване, колко добра е чревно-кръвната бариера според Вас? Бактерии, вируси, тежки метали, токсини вече свободно могат да преминат в кръвотока, а оттам до всеки орган. Това не е никак добре!

Чревно-кръвната бариера продуцира и всички важни ензими за последните фази на храносмилането! Повечето хора са чували за лактазата. Различни протеази, които разделят пептидите до отделни аминокиселини, всички дизахариди до монозахариди, дори триглицериди.
Някои от тези ензими се инхибират от зародишния аглутинин, преди да увреди червото, други пък се активират. Съдба.

Класически случай – много хора са лактозо-нетолерантни. Тяхното черво загнива, когато пият мляко. Те вероятно ще избягват млечните до края на живота си. Разбира се, очевадно е, че хапвайки зърнена закусчица, те увреждат и тънкото черво, където се продуцира лактазата… Това се случва при нормални животни(и човека). Затова не може да говорим за истинска лактазна недостатъчност, докато той си хапва препечени филийки, чете статията в 2 през ноща, спи на метър от рутера за интернет. Хората все пак са бозайници, лактазата се синтезира постоянно, независимо от наличието на лактоза, защо трябва да сме интолерантни ?!

Ако имате субклинична целиачна болест, то последваща лактазна недостатъчност е повече от сигурна. И също толкова обратима.

В наши дни едва ли има някой, който е толерантен към зародишния аглутинин. Ефектите върху тънкото черво не изискват наличието на алергия, а са специфични за лектина и гликолизацията на епитела. Несъмнено алергията би направила ситуацията доста по-лоша и съответно би дала положителен кръвен тест…

В заключение, всеки който има проблеми с храносмилането на мазнини, специфичен протеин или някои въглехидрати, добре е да се замисли относно глутена. Той е метаболитна отрова.

Възможно е да съм малко краен.

Междудругото, след като предизвиква ексцесивно делене на клетката, то глутенът/инсулинът могат да доведат и до рак на червата, като забравим за затлъстяването. И го правят.