Витамин К

Витамин К е последния от групата на мастно-разтворимите витамини… Първоначално открит поради ролята си в кръвосъсирването(К идва от немската дума „коагулация“), той се оказва и есенциален за функцията на редица протеини и хормони. В природата се срещат няколко форми на витамина, обозначени най-общо като К1 и К2. Витамин К1 или филоквинон се синтезира от растенията и е преобладаващия витамер в диетата на човек. Витамин К2 обхваща група от няколко форми, наричани менаквинони. Повечето от тях се синтезират от чревната флора на човека или се намират в ферментирали храни и такива от животински произход. Менаквиноните се различават по дължина от 1 до 14, спрямо 5-въглеродния остатък. Тези форми на витамин К се обозначават като менаквинони-n(MK-n), където n e броя на 5-въглеродните остатъци. Широко използван от ветеринарната медицина и животновъдството е синтетичната форма на витамина, позната като менадион(К3), която е провитамин и се налага да бъде конвертирана до менаквинон-4.

ФУНКЦИЯ

Витамин К функционира като кофактор за ензима гама-глутамилкарбоксилаза(GLCX), който катализира карбоксилацията на глутаминовата киселина до гама-карбоксиглутаминова к-на и е основопалагащ за свързването на калция.

Образуване на скелета и предпазване от калцификация на меките тъкани

Витамин К-зависимата гама-карбоксилация е есенциална за няколко протеина свързани с костите: остеокалцин, антикоагулационен фактор(протеин S), свързващ гама-карбоксилиран глутамат(MGP), периостин(остеобластен фактор 2) и Gla-наситен протеин(GRP).
Въпреки че е мастноразтворим витамин, запасите на тялото са много малки и се изчерпват бързо, без регулярен прием отвън или при стрес. Може би ограничения запас на тялото е и причината витамина да се рециклира чрез т.н. епоксиден цикъл. Този цикъл позволява малки количества от витамина да се използват многократно в карбоксилацията, като намаля нуждите за прием отвън(при здрави хора!). Антикоагулантното лекарство Варфарин действа като антагонист на витамина, като инхибира витамин К оксидо-редуктазата, предотвратявайки неговото рециклиране. Този ензим(VKOR) играе ключова роля при хората, възстановявайки окисления витамин, който на следващ етап активира Gla-протеините. Карбоксилирайки тези участъци(GLA) в остеолкацина например, се стимулират остеобластите в костите и тяхното изграждане. Чревния микробиом може да синтезира вит. К, който се съхранява в черния дроб(10%филоквинони:90%менаквинони), но с много ограничен запас сравнено с другите витамини. Малки количества се срещат и екстрахепатално – в костите и сърцето(клапите). Съвременния модел на живот води до хронично оксидиране на кръвта, който е пряк причинител на артериална болест, на по-късен етап остеопороза…

Протеин S участва в разграждането на костите от остеокластите. MGP-протеина се среща в хрущяли, кости и меки тъкани(стените на кр. съдове), като се секретира от гладката мускулатура. Този протеин предпазва от калцификация на артериите, хрущялите, кожата, бъбреците, и очите. Този и други протеини са основни причинители на калцификация при наследствени заболявания като бета-таласемия и псевдоксантома еластикум. Витамин К-зависимите протеини,GRP и периостин, също се синтезират в костите, но тяхната роля в костният метаболизъм все още е неясна.

Коагулация(кръвосъсирване)

Способността да свързва калциеви йони е необходима за активацията на няколко вит.К-зависими съсирващи фактори(протеини) в коагулационната каскада. Този термин обозначава серия от реакции, всяка зависима една от друга, която спира кръвоизлива, чрез образуването на съсирек. Съществуват и няколко механизма за поддържането на коагулационната каскада, тъй като неконтролираното съсирване е животозастрашаващо. Вит. К зависимите фактори се синтезират в черния дроб и хората с чернодробна болест имат намалено количество, повишавайки риска от кървене.

Регулация

Витамин К-зависимия протеин Gas6(growth arrest-specific gene 6 protein) открит през 1993 година, се среща в нервната система, сърцето, белите дробове, стомах, бъбреци и хрущяли. Този протеин участва в множество клетъчни функции като фагоцитоза, кл. адхезия и пролиферация. Играе важна роля в развитието и стареенето на нервната система, регулира сигнализациятта на тромбоцитите и хемостазата.

ДЕФИЦИТ

Началният стадий на недостиг на витамина води до намалено кръвосъсирване, което обикновенно може да се проследи с лабораторни тестове(времето за съсирване). Симптомите включват лесно разраняване и кървене от носа, венците, кръв в урината и/или фекалиите, засилено менструално кървене.
Дефицитът при здрави хора е по-рядко срещан поради следните причини: вит. К се среща в много храни, тялото рециклира и запазва определени количества, бактериите в тънкото черво синтезират менаквинони(К2), въпреки че не е известно какво количество се усвоява и използва.
Възрастните с повишен риск са тези, които приемат антикоагуланти, антибиотици, имат проблеми(болести) с черния дроб, жлъчката, панкреаса, червата.
Следните заболявания: намалена костна плътност(остеопороза), сърдечно-съдово заболяване(атеросклероза), кистична фиброза, нарушена инсулинова чувствителност(затлъстяване;диабет), автоимунни заболявания, се манифестират и от сериозен дефицит на витамина!
Новоредени бебета, които се хранят изключително с кърма са с повишен риск от недостиг, понеже майчиното мляко е със сравнително ниски концентрации, сравнено с формула. Освен това следните фактори допълнително повлияват статуса на витамина: ограничен транспорт през плацентарната бариера, чернодробните запаси са ниски, рециклирането на витамина при новородени не функционира оптимално(особено недоносени). Деца, чийто майки са на антиепилептични лекарства, също са с висок риск.
Дефицитът на вит. К при новородените може да доведе до животозастрашаващо кървене, например от черепа(интракраниална хеморагия). Американската Академия по Педиатрия и няколко международни организации препоръчват интрамускулна доза от филоквинон(К1) за всички новородени. Моята препоръка е и обезпочаването на висок прием от страна на майката!

ПРЕВЕНЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ

Витамин К все повече навлиза в съвременната терапия на следните заболявания:
1. Остеопороза
2. Сърдечно-съдови болести (за всеки 10мкг повече К2, риска от заболяване намаля с 9%)
3. Заболявания на храносмилателната система(виж ДЕФИЦИТ)

ИЗТОЧНИЦИ

Храни
Няколко проучвания в Европа и САЩ покават, че средния прием на витамина варира значително сред популацията, който е в рамките на 60-200мкг/ден.
Филоквинонът(К1) е основен източник при повечето хора, който се среща основно в зелените зеленчуци(спанак, маруля, броколи) и някои растителни масла(зехтин). Трябва да се отбележи обаче, че бионаличността на К1 е по-ниска в зеленчуците, сравнено с масла или суплемент. Съдържанието му зависи и от концентрацията на хлорофил(зеления пигмент), която е по-висока във външните листа. Интестиналната абсорпция варира значително спрямо различните източници, като добавената мазнина към храненето я повишава.
Менаквиноните(К2) са основно с микробиологичен произход и се срещат във ферментирали храни, като сирена, извари, йогурт, нато(ферментирала соя). Друг източник на дълговерижни менаквинони(МК-7до МК-13) е черния дроб. Бактериите, които нормално колонизират дебелото черво могат да синтезират(К2). Първоначално се е смятало, че 50% от дневните нужди е била от бактериалната синтеза, обаче всички форми на витамина се усвояват в тънкото черво с помоща на жлъчните соли, докато продукцията се осъществява в дебелото, където те липсват. Сред менаквиноните, само МК-4 се формира от менадион(К3), синтетичната форма използвана за храна на животни и не се синтезира от бактерии. Формите на К2 имат и различен полуживот в кръвта и допълнителни специфични ефекти…

Суплементи
Те се продават свободно, без рецепта, в дозировка от 25-100мкг. Менаквиноните(МК-4) са широко използвани в Япония при остеопороза.
К2 са и с по-висока бионаличност и задържане в кръвта.

ТОКСИЧНОСТ И ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ

Въпреки, че са възможни алергични реакции, не е известна токсичност при високи дози(храна;суплемент) и от двете форми на витамина. Това обаче не важи за синтетичната форма(К3) и неговите производни. Менадионът може да взаимодейства с глутатиона, който е основен антиоксидант в нашето тяло(в миналото се е инжектирал на новородени…).
Високи дози вит. А и Е имат антагонистичен ефект, като излишния вит. А намаля усвояването, а вит. Е потиска вит.К-зависима карбоксилаза и повлиява коагулационната каскада(протромбина). Хората приемащи варфарин/кумадинови антикоагуланти е препоръчително да не приемат суплементи вит. Е, поради високия риск от кървене.
Антикоагулантите(аспирин), антиепилептични(фенитоин), анти-туберкулозни(рифампини;изониазид) и други антибиотици водят до намалена синтеза и усвояване на витамина. Всички лекарства повлияващи мастната абсорпция, повлияват статуса и на мастноразтворимите витамини.

С тази статия приключва и обзора на мастно-разтворимите витамини,

ако Ви е харесала, споделете я и с приятели,

Благодаря за вниманието!