Холестеролът – враг или приятел?

В днешно време все по-често се обсъжда темата за холестерола – “добър”, “лош”, но до колко сме наясно със значимостта му?
51818521-cartoon-illustration-of-friendly-handshake-between-brain-and-heart-stock-vector

Липопротеините или т.н. “холестерол” служат за транспорт на липидите(мазнините) в кръвта, тъй като последните са неразтворими във вода, респективно кръвната плазма.
Съществуват няколко вида липопротеини, в практиката разделени по плътност. Аз ще опиша 5 основни типа: хиломикрони, липопротеини с много ниска плътност(VLDL),
липопротеини с средна плътност(IDL), липопротеини с ниска плътност(LDL), липопротеини с висока плътност(HDL). Разбира се, съществуват и субтипове, но те не са аспект
на настоящата статия.

Синтезата на липиди се извършва основно в черния дроб. Този процес е пряко свързан със състава на приетата храна(напитка).
Това, което повечето хранителни гурута не ви казват е, че глюкозата(въглехидратите) навлиза директно в черния дроб и се обработва основно в него(над85%), като само ексцесивни количества могат да достигнат мускулите или мастната тъкан(спрямо инсулиновата чувствителност).
Усвояването на мазнините е малко по-различно. За да достигнат до кръвообращението, в тънкото черво те се разграждат до мастни киселини и глицерол, след което се свързват към апопротеини, холестерол и фосфолипиди, образувайки Хиломикроните. Последните попадат в лимфните пътища и в последствие в периферното кръвообращение, където доставят триглицериди на нуждаещите се тъкани. Процесът отнема поне 3-4часа или повече от необходимото, през това време да бъдат обработени въглехидратите.
Еволюцията е избрала два различни “пътя” неслучайно. Ако следите правилно, ще се досетите, че едновременния прием на мазнини и захари, не води до незабавното ви напълняване, както се прокламира във фитнес средите.
Съществуват и мазнини, богати на късоверижни мастни киселини, които преминават директно в порталната вена към черния дроб, преобразувайки се в кетонни тела!

Обратно към липопротеините. Те са изградени от белтъци, фосфолипиди, холестерол(свободен/естерефициран), както и триглицериди.

Хиломикрони
Това са частичките с най-ниска плътност, понеже съдържат 85% триглицериди, от което се обуславя и тяхната функция: доставка на постъпващите от храната липиди към
периферните тъкани, тоест обезпечават енергийните нужди. Те са с най-голям обем и съдържат най-малко холестерол.

VLDL
Синтезират се в черния дроб при нахранено състояние.
Те служат за транспортирането на ендогенните(синтезирани в тялото) липиди(триглицериди), които се образуват при излишно количество приета храна/въглехидрати, особено
фруктоза. Съставът им е ~52% триглицериди.

IDL
VLDL доставя триглицериди до мускулите или мастната тъкан, като остатъчния липопротеин наричаме IDL.
Съдържа средно 30-40% триглицериди, 8% холестерол, 30% хол. естери, 15-25% фосфолипиди.
Функция: основен прекурсор на LDL, връща обратно към черния дроб някои ендогенни липиди или се рециклира. Накратко IDL представлява междинен продукт.

LDL
Oбразува се в кръвта от IDL, като съдържа най-много холестерол – 45%(основно естери). Именно естерефицираният холестерол може да напусне липопротеина. Оттук се
обуславя и функцията: транспорт на холестерол към периферните тъкани(40%) и към черния дроб(60%).
Той служи за изграждането мембраната на клетките, на стероидите(тестостерон,естрогени,вит.D) и много други.
Защо LDL има лошо име и се спряга за лош холестерол?
Ако сте чели някоя от предишните ми публикации, вече знаете – когато е в излишък и не може да бъде използван от периферните тъкани, LDL започва да оксидира.
Повишава се и в следствие на стрес, възпаление, травма и/или лоша храна… Окислен се поема от макрофагите(да ги наречем кл. совалки) и така служи за образуването на атеросклеротична плака в областта на нефункционален кръвоносен съд. В случая се явява като защитен механизъм срещу разкъсване на съда.

HDL
Най-малкият липопротеин, с най-висока плътност(45-55% белтъчно съдържание).
Образува се в черния дроб,тънкото черво и плазмата. Функцията му е да поема обратно холестерола от клетките и като донор на (апо)протеини за Хиломикроните и VLDL.
Затова и се смята за “добър”, обирайки излишния холестерол от кръвоносния съд, намалява “риска” от сърдечно-съдови проблеми.

В практиката единия от показателите, който следим е съотношението между последните два типа. Изчислете сами, дали холестеролът е в оптимални количества в кръвта и тъканите, спрямо съотношинието LDL/HDL. Ако е по-малко от 3,5 – то вероятно всичко е наред, дори и общия холестерол да е висок. Ако е над 3,5 по-добре се обърнете към специалист.

Разбира се, това е един повърхностен преглед на темата. Ако имате въпроси, чувствайте се свободни да ги зададете в коментарите по-долу.

Намирате материала за полезен? Защо не го споделите и с вашите приятели.

С етикети ,,,,,,,,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *