Витамин В-9

Понятията фолат и фолиева киселина са често използвани за този водо-разтворим витамин. Естествено фолатите се срещат в различни форми – в храната, както и метаболитно активни в човешкото тяло. Фолиевата киселина е основната синтетична форма на В-9, която се влага в храни и хранителни добавки. Другите синтетични форми са фолиникова и левомефолиева киселина. Фолиевата киселина няма биологична активност, докато не се конвертира във фолат. Формите, намиращи се в тялото и храната се означават като фолати, а тези в суплементите и обогатени храни – като фолиева киселина.

Единствената функция на фолатните коензими е трансфера на въглеродни остатъци – метилация(метил(-CH3), метилен(-CH2-), формил(-CH=O), формин(-CH=NH) и метенил(-CH=)).
Тези реакции са изключително важни за метаболизма на нуклеинови(ДНК;РНК) и амино киселини(метионин, цистеин, серин, глицин и хистидин).

Метаболизмът на хомоцистеин, основен метаболит в цикъла на сяро-съдържащите аминокиселини, се осъществява по два различни пътя – с участие на витамините В-6, В-9, В-12, а в някои случаи и В-2. Витамин С намалява деградацията на натуралните фолати и фолиевата киселина в стомаха и подобрява неговата бионаличност. Поради различия в химичната структура(броя на глутаматни остатъци), фолиевата киселина е сравнително по-добре усвоима от фолатите в храната.

Най-често дефицит на фолат се предизвиква поради хранителна недостатъчност, но и при прием на алкохол или тютюнопушене. По време на бременност нуждите от фолат нарастват драстично, поради засилената клетъчна репликация и растежа на плода, плацентата и други тъкани. Състояния като възпаление или тумор, също изискват повече В-9. Други причини за недостиг могат да бъдат заболявания на гастроинтестиналния тракт. Последно, няколко генетични заболявания, макар и редки, също могат да бъдат причина за нарушена абсорпция, транспорт или метаболизъм.

Клинично, недостигът на фолат води до анемия. Бързо делящите се клетки в костния мозък са най-уязвими по отношение на дефицита, като те стават по-големи, но малко на брой. Тази анемия се нарича мегалобластна или макроцитна, именно поради големите и незрели еритроцити. Неутрофилите – вид бели кръвни клетки, стават хиперсегментирани – промяна, която се улавя чрез микроскоп. Животът на еритроцитите е около 120дни, затова и развитието на състоянието отнема месеци, преди да се изразят симптомите – лесна уморяемост, слабост, задух.
Важно е да се отблежи, че мегалобластна анемия може да се предизвика и от недостига на вит. В-12. Ранните етапи на фолатния дефицит могат да се засекат чрез нивата на фолат в плазма/серум/еритроцити, или чрез хомоцистеин, но последния не е специфичен индикатор.

Обикновено препоръките за прием на витамини се установяват като изчезнат признаците на недостиг, т.е. откриват се минимални дневни дози. За фолат такива са 400микрограма дневно. За разлика от останалите водо-разтворими витамини, фолатът(и В-12) може да се съхранява в тялото. При недостатъчен прием, депата в черния дроб могат да послужат като резерв за няколко месеца.
Генетични вариации също предопределят нуждите на организма от фолат.

Адекватният прием е необходим за превенция на заболявания като:
1. Неврологични дефекти, сърдечно-съдови и други малформации при новородени
2. Рак – колоректален, на гърдата, а при деца – на бъбреци и мозъка
3. Сърдечно-съдови заболявания(висок хомоцистеин)
4. Алцхаймер и намалена когниция

Богати на фолат храни са зеленолистните зеленчуци, черен дроб, ядки. Основно в хранителните добавки се влага фолиева киселина. Дози над 1мг. изискват консултация със специалист. Срещат се и коензимни форми на витамина – тетрахидрофолат/метилфолат. Странични ефекти не се наблюдават от консумацията на фолат от храната.
Нестероидните противовъзпалителни лекарства(аспирин;ибупрофен) повлияват фолатния метаболизъм. Холестерол-намаляващите лекарства пречат на усвояването на фолата. И разбира се метотраксата, който е пряк антагонист на В-9.

Благодаря за вниманието.

Следваща тема – витамин В-12.